Потокът на здравето

Родовата сила, която поддържа живота

В българската традиция здравето никога не е било просто състояние на тялото.То е било знак дали човек живее в хармония със себе си, с рода си, със земята и с природните закони. Нашите предци са възприемали живота като поток.

Когато потокът е чист и свободен — има сила, жизненост, устойчивост, спокойствие и дълголетие.

Когато потокът се затлачи — започват болестите, изтощението и усещането за откъсване от живота.

Затова здравето е било първият и най-важен поток на рода. Без него не може да се разгърне нито любовта, нито изобилието, нито знанието, нито творчеството.

Как изглежда силният поток на здравето?

Силният поток не означава „никога да не боледуваш“. Означава животът да има способност да се възстановява.

В такива родове често виждаме:

* дълголетие и здрава психика

* силна работоспособност и издръжливост

* леко преминаване през болести

* жизнени и силни деца

* добра връзка между тяло, душа и дух

* устойчивост при трудности

* естествена връзка с природата

Тези хора обикновено живеят по-близо до земята — буквално и символично.

Те обработват земя, гледат животни, познават лечебната сила на билките, прекарват време навън в градината, на поляната, в гората, в планината, живеят в ритъма на сезоните. В миналото това не е било духовна практика. Това е бил самият живот, така е преминавало ежедневието на предците ни.

Човекът е знаел, че когато прекъсне връзката със земята, започва да губи сила.

Защо здравето е свързано с рода?

В родовата памет здравето не принадлежи само на отделния човек.

То е въпрос на оцеляване на цялата система.

Затова в традицията здравето на бащата е свързвано със защитата и опората на рода, а здравето на майката — с живота и здравето на децата. Ако мъжът няма сили — семейството губи опора. Ако жената е изтощена — страда жизнената нишка на рода. Това не е въпрос на превъзходство, а на баланс в рода.

Как се затлачва потокът?

Понякога потокът отслабва постепенно — през поколенията. Причините могат да бъдат прекомерен труд без почивка, живот в постоянен страх, откъсване от природата, потиснати емоции, загуба на смисъл, липса на принадлежност, тежки загуби в рода, войни, глад, преселвания, отхвърлени или забравени членове.

Тогава започват да се появяват хронична умора, липса на жизненост, психическо изтощение, трудности със зачеването, често боледуващи деца, тежки заболявания, усещане за безсилие.

Какво са правили предците ни?

Те са знаели, че лечението не е само билка или лекарство. Лечението е свързано с възстановяване на връзката със земята, природата, тялото, ритъма на живота, общността, семейството, корените.

Затова са съществували обреди, сезонни празници, работа със земята, песни и хора, събиране на лечебни билки, прочистване на тялото чрез пости, чиста храна на трапезата. Това са били практики за поддържане на здравето и живота.

Сещате ли се как можем да подхраним потока на здравето днес?